Животът ме научи да обичам,
макар, че рано болката отпих -
но както кръщенето дава името,
така и силата през кръв цъфти.
В разплаканото утро на съдбата си,
останах със един въпрос в очите...
Къде отиват песните, цветята,
когато от сланата се убити?
Когато и небето почернява
от облаци, прегърнали страха
и като смъртни ангелите падат
със натежали от любов крила... ...