4.06.2007 г., 16:39 ч.

животът ме научи да обичам 

  Поезия
1147 0 11
Животът ме научи да обичам,
макар, че рано болката отпих -
но както кръщенето дава името,
така и силата през кръв цъфти.

В разплаканото утро на съдбата си,
останах със един въпрос в очите...
Къде отиват песните,  цветята,
когато от сланата се убити?

Когато и небето почернява
от облаци,  прегърнали страха
и като смъртни ангелите падат
със натежали от любов крила...

Когато майките децата си напускат
без право да ги утешат в скръбта,
когато сълзите във мъдрост стъпват -
за да преминат болката без гняв...

Животът ме научи да обичам,
превърнал се във мой единствен дом.
Пораствам със плода на мислите -
родени от копнеж към  хоризонта...

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??