12 jun 2012, 10:27

Животът отново простена 

  Poesía
536 0 6

Стъпалата изкачваше бързо

с аромат на планински синчец,

цветята със панделка вързал,

позвъня - на моя звънец.

 

И както във приказка стара,

под лазура на юнската нощ 

възкръсна душата ми млада

с крилете на този разкош.

 

През тясната тъмна пролука

усмивка кристална трепти,

сърцето подскача, бълбука 

в пламтящите женски гърди.

 

Протягам ръцете копнежно

под крилото на звездната нощ,

докосва раменете ти нежно

обичта с безграничната мощ.

 

На утрото в топла постеля

ме галиш с погледа мил,

животът отново простена...

Любовта между нас не сломил.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??