Поредната пролет дава ми знак
от календара с усмивка приветна.
И аз се усмихвам на новия злак,
на новото слънце, на баграта цветна.
След сивата зима - небивал разкош
от звуци, от трели, от цветни мотиви.
Светът изведнъж става по-малко лош
и хората някак по-добри, по-красиви.
Излизам навън - уж е същият път:
улица, втора и - речната дига,
но тъй чист, сияен изглежда градът,
че светлите покриви небето достигат.
Реката - и тя - уж добрата река -
престаряла и мъдра - с оцеляващ оклей,
във върбалака нагазила чак
песента да послуша на един чичопей.
Пролетна лудост! Щърк дългокрак,
къс от хвърчило към гнездото понесъл,
домът ремонтира - той знае си как -
ще дойде стопанка - дано го хареса!
(Не знаех аз, глупава, този аспект:
пристига пръв мъжкият - урежда нещата
в няколко дни, и горд и напет
посреща любимата - тя реди си перата!)
Не бях се заглеждала - но имам снаха,
на полско-български тя разясни ми.
Прозрях на мига защо отлетя
синът ми да търси гнездо във чужбина.
Прозрях - и до толкоз. Поредна шега
прави си с мене поредната пролет.
Сама с кучето на разходка вървя,
те за Варшава в три часа имат полет.
Но пък е пролет! Хей, щърк дългокрак,
излез от върбака, недей се укрива!
Чакам от тебe нов хубав знак -
да ме направиш баба щастлива!
16.03.2014 година
© Венета Todos los derechos reservados