Поредната пролет дава ми знак
от календара с усмивка приветна.
И аз се усмихвам на новия злак,
на новото слънце, на баграта цветна.
След сивата зима - небивал разкош
от звуци, от трели, от цветни мотиви.
Светът изведнъж става по-малко лош
и хората някак по-добри, по-красиви.
Излизам навън - уж е същият път:
улица, втора и - речната дига,
но тъй чист, сияен изглежда градът,
че светлите покриви небето достигат. ...