Всяка сутрин баба ми,
преди да излезе навън,
сресваше бялата си коса,
слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си черни клепаци
и подкрепяна от трикракото си бяло столче
отиваше да търси шарената сянка,
където другите баби вече я очакваха,
защото тя обичаше да поспива до късно сутрин.
Всички баби носеха ръкоделия –
хурки, вретена, игли и плетки, а моята –
орехи със захар, вързани в черно-бяла носна кърпа. ...