Мама, като плаче, ме боли,
че съм на дистанция голяма
и съм роб на някакви пари,
но управници в държавата ни няма.
Моля ти се, мамо, не плачи.
Радостта ти искам да позная.
И тука има хора без очи,
но си мислят, че това е Рая.
По ръба на тежкия живот
вече пренаселено е, мамо.
Без душа човек е като скот -
все едно Родината без знаме.
Същият съм както и преди.
Истината следвам като куче.
Яхам си стремглавите мечти
и да ходя прав се още уча.
А гърбът от тежеста боли.
Пръстите изтръпват от умора.
Как се трият майчини сълзи?...
Мама е една и няма втора.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados