Какво ни кара да се борим!?
И с мъката напреде да вървим.
Да се изправяме след трудно падане
и да продължим.
Да преглъщаме болката, тъгата...
сълзите свой с вятъра да изсушим.
В нощите макар и дълги
с любов сърцето си да прелъстим.
И в най студени дни, макар самотни
във тъмното със глас на ням...
Да се помолим, пред отвъдното
да ни чака любовта ни там.