Не иска много, нормалната жена.
Да я прегръщат, щом е тъжна,
да я целуват за добре дошла,
да и показват, че е нужна…
Кой, както може и когато се наложи!
По просто казано – да я ценят.
Не, не да хвалят, просто да признават.
Да и показват как желаят
телесно да я обожават.
Да я докосват нежно,
дори и в разговор да спорят -
така е по копнежно…
Понякога, дори едно кокиче стига.
За жестове говорим, не за книга…
Те,парите, купуват си внимание,
но чувствата - горките –
към тях нямат никакво желание.
Без книжните пари не може,
но уви,за нормалната жена,
стига хляба и солта
и прегръдките на този,
който да я люби страстно,
да целува я прекрасно,
да не забелязва грешките,
а моментите –човешките...
Все сърцето ще и пее,
а душичката пламти.
Днес, жената май желае,
свободно себе си да изрази,
и сърцето си да види
в мъжките добри очи…
Всяко стадо има изключения,
всеки вид пък – отклонения.
Правилото за едни е точно,
но за други, може да звучи порочно.
А за трети – все е тая, щом добре
и обичано е тяхното сърце.
********************************************
Пробвахме се да дадем отговор...:) :) :)
© И.К. Todos los derechos reservados