И следвам те дори накрай света,
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга,
са струните ти пеещи родени,
мелодия копнежна в мойте вени...
Любов – неизживяна до сега.

Създаде ме каквато съм – поет
любов ми даде... Все несподелена,
сърцето ми издигна, до Вселена,
часовника ми счупи – на без пет.
И всяка нощ до съмнало душа
огряваш петолинията сини
и стихове, що пиша, от години,
за любовта. Не даваш да сгреша.

Когато нямам сили да летя,
накъсваш слънчогледи – да ме сгреят
безсрамно лъжеш: Те са ти от нея,
от любовта. Донесе ми ги тя.
Запяваш и отпъждаш ми съня,
а песента ти мъничко фалшива,
на влюбени и луди най отива...
На любовта не ще да изменя̀...

https://youtu.be/HL4OxGW760M?si=HDZohJMToeTW8c8a