И следвам те дори накрай света,
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга,
са струните ти пеещи родени,
мелодия копнежна в мойте вени...
Любов – неизживяна до сега.
Създаде ме каквато съм – поет
любов ми даде... Все несподелена,
сърцето ми издигна, до Вселена,
часовника ми счупи – на без пет. ...