Затвори очите си,.
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам.
Никога пътищата ни не са се пресичали.
Аз съм затворник на мечтите си.
А ти си затворен в илюзията в това, че си щастлив.
Нито тяло, нито душа ми я имало в живота ти.
Аз съм бездната, която поглеждаш понякога.
Камъче, което настъпваш по неравната земя.
Аз съм пътя към пропастта, който вече го няма. ...