19.11.2022 г., 12:49 ч.
Какво ти остана
894
0
2
Затвори очите си,.
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам.
Никога пътищата ни не са се пресичали.
Аз съм затворник на мечтите си.
А ти си затворен в илюзията в това, че си щастлив.
Нито тяло, нито душа ми я имало в живота ти.
Аз съм бездната, която поглеждаш понякога.
Камъче, което настъпваш по неравната земя.
Аз съм пътя към пропастта, който вече го няма. ...
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам.
Никога пътищата ни не са се пресичали.
Аз съм затворник на мечтите си.
А ти си затворен в илюзията в това, че си щастлив.
Нито тяло, нито душа ми я имало в живота ти.
Аз съм бездната, която поглеждаш понякога.
Камъче, което настъпваш по неравната земя.
Аз съм пътя към пропастта, който вече го няма. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Lux in tenebris Всички права запазени
Предложения
-
-
Няма такава вълшебна боичка, толкова живо променливо морска – счупено връхче на молив от сричка; дет...
-
Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
-
Днес всеки ти е чужд - последно време със хладно наметало те намята. Под шапката на този свят залита...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
