yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
19 may 2013, 23:50

Калем 

  Poesía » De amor
569 0 3

 

От самота се скоминясах и памук,

от фъндъци на тополи и от троскот,

от думи в рикошет, избълван студ.

Тишината тук се правеше на Господ.

 

Тишината беше блага като мед.

И прилепчива като плод на репей.

И всяка сутрин точно в пет без пет

зората заприличваше на жребий –

 

с разпален жиг по мойте рамене

оставяше пореден отпечатък.

А аз я молех ден след ден поне

да ми разкрие пътя за оттатък,

 

където да намеря мост и брод,

да спра под киселата райска вишна

и да пречупя седмото ребро –

калема, с който си ме ашладисал.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??