Харесвам се така разплакана
сълзи, едва побиращи тъгата,
с коси, разлиствани от вятъра,
солени устни пред заключена врата.
Харесвам се така с очи попарени,
отплавали далеч във мисълта
вглъбена фигура сред нищото,
в поле с откъснати цветя...
А болката - не сеща вече граници.
Разляла се е в парещи следи
от лава във душата ми - изгнанница,
в последен опит нещо да спаси. ...