Vessymark
130 el resultado
Вкусът ти вече избледнява,
ароматът ти - почти недоловим
на пътеката сама оставам
споменът се стеле като дим
Имагинерна сбирка от картини, ...
  341 
Глава XXXI
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...
  1310 
За целувките недостигнати
и въздухът не вдишан
за пътищата неизминати
и люлякът непомирисан
за нощите чакащи ...
  336 
  1189 
  1170 
  1064 
  967 
  1029 
  1106 
  1219 
Очите да излъжеш
не успяваш
образът пленява
мисълта
тръпката - ...
  604 
Съпротивата
- Тук съм, спокойно! - Той се приближи до нея все още държейки сандалите ѝ в ръка.
Момичето се беше подпряло на колата и трепереше от студ. Погледна краката ѝ вече съвсем посинели от влажната земя.
- Господи, влизай бързо в колата! Защо не ме изчака долу?
Тя мълчеше. Дори не го поглеждаш ...
  846 
Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...
  1041 
Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...
  864 
  1259 
Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...
  704 
Скрит си във една кутия
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна ...
  847 
Любовта не знае да прощава
Ако някога ти кажа "Сбогом"
вълните ти след мен не укротявай,
вдигни се смело, не моли за прошка,
прегърни прибоя, после само ... бягай! ...
  594 
Глава I
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ...
  981 
Нелепо грешките на този свят
Прощава който както си поиска
Глава преведена и брат до брат
Удавят мъката със ледено уиски
****** ...
  652 
Докосни лицето ми с ръце,
не се страхувай - образът ми ще изчезне,
пръстите ти ще преминат през плътта,
не се страхувай, изсънувай ме до края.
Цветен образ, лекичко в мъгла, ...
  569 
Една жена те викаше по име,
ридания отекваха в нощта
опита да избягаш, да се скриеш,
но думите... разкъсваха стени!
Вината се издигаше в небето, ...
  686 
Като камшичен удар
в мен се завъртя,
изсвистя покрай ушите ми
цигара,
докосна тънко ...
  712 
Ще бъда за теб
непрегъната страница,
непресъхваща капка любов,
непремерена дързост
със чезнещи граници, ...
  711 
Болката оставя отпечатъци
на дъното на нечие сърце,
и дори след време да прелива във отблясъци
раната отдолу все ще прокърви!
И дори животът щедро да дарява ...
  786 
/Лолита/
В шоколаденото щастие,
сред бонбонения рай
в плен на нискострастие
на фантомен господар... ...
  757 
На хиляди парченца се разби
в утрото, в сумрака хладен
огледалото на чистите мечти,
свидетел ням на белези и рани.
А мъката, която то видя, ...
  644 
Някои жени си остават момичета,
в душата, в очите, в звънкия смях,
обичат да тичат, да сплитат косите си,
да пеят с приятели в нощния влак...
Има жени неподвластни на времето ...
  1549 
Ако ме срещнеш в нечии очи,
писма за мене не оставяй,
върви си, времето вземи,
а миналото, то потъва във забрава!
Пожела си ледено сърце, ...
  691 
Та кой казва, че в този живот залъгалките са до време, докато проходим, или малко преди това, или пък скоро след?
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалк ...
  921 
Стъпки в мрака,
разсеян поглед на момиче
едва, едва през здрача
виждам я, че плаче.
Локви дъжд и хлад ...
  656 
Топла нощ, блажена, свята
и сякаш въздухът трепти
звездите търсят среща със Луната,
седим заслушани във морските вълни...
Потъмнелите води се плискат, ...
  539 
Тези твои очи
Само миг ни дели
от нощта непрогледната
и заспиват съдби
душите отправят се в бъдното. ...
  795 
Крилете черни към небето блясват,
пронизващо отеква плясък див,
изящна шия лебедът отпуска,
съдбата му - родил се е красив...
Заслепяващи лъчи се спускат ...
  721 
Отворени врати след тебе не оставяй.
не чакай нещо в миналото си назад,
и в бъдещето ти недей ръце протяга,
защото днес е "днес"
и нивга няма да се върне. ...
  595 
Произхóд
Наблизо тихичко поточе ромолѝ,
и сякаш нежна приказка разказва,
безброй камбанки в моите уши
оттекват звънко и потъвам във наслада! ...
  631 
Безвъзвратно
Ще заздравеят всички рани,
ще се стопи и белегът суров
след дълги и отекващи години -
събуждаш се, но безвъзвратно нова! ...
  621 
Без инициали
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд... ...
  701 
По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
  1168 
Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...
  964 
Propuestas
: ??:??