Канибал

9 may 2016, 10:41

Poesía » Filosófica

398 0 5

В началото Човек се казвал Канибал

закусвал и себеподобни ял

след туй внезапно помъдрял

и заупокой за жертвите запял.

Измислил колелото и кладата пламтяща

жертвите с дима на Господ да ги праща

в потайна доба отрова и кинжал

в Човека канибала се радвал като Звяр

Днес Канибалът Душите ни изяжда

първо с думите отровни в примката ги хваща

после с помията словесна плътно ни залива

и бавно, бавно Душите ни изпива.

Варна, 2016

април, Гавраил

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

limeruna (Йоана)

2016-05-14T18:30:31+03:00

Да, вътре в човека се крие нещо, което желае да наранява другия... И това нещо си търси имена, за да не бъде наречено звяр А желанието за притежание, власт над другия? Ако липсват загриженост и доброта, наистина става страшно. Поздрав, Гавраил!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-05-14T16:58:51+03:00

Марин,то е прогресирало най-вече в средствата за самоунищожение.
Елица,какво да се прави,все пак сме животински вид.
Владимир,ако хората се замисляха повече страданията щяха да бъдат по- малко.
Желая на всички Ви спокоен почивен ден!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-05-10T08:23:45+03:00

Замисляш с този стих! Харесах!
voda (Елица Ангелова)

2016-05-10T05:51:07+03:00

Смело изречена истина!
MarinTachkov (Марин Тачков)

2016-05-09T21:46:02+03:00

Поздрав! А уж човечеството прогресирало...