20 abr 2011, 22:21

Капки дъжд 

  Poesía » Otra
567 0 6

По кожата ми капки дъжд

светлеят като изкупление.

И - като устните на мъж -

предлагат някакво спасение.

 

Какво ми шепнат, аз не чувам,

ала щастливо се усмихвам.

Достатъчно е! Съществувам!

И миналото в мен  притихва.

 

Как всички гледат ме сега

със непресторена възхита.

А капките са дъжд - тъга,

валяла нежно от очите.

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??