20.04.2011 г., 22:21 ч.

Капки дъжд 

  Поезия » Друга
574 0 6

По кожата ми капки дъжд

светлеят като изкупление.

И - като устните на мъж -

предлагат някакво спасение.

 

Какво ми шепнат, аз не чувам,

ала щастливо се усмихвам.

Достатъчно е! Съществувам!

И миналото в мен  притихва.

 

Как всички гледат ме сега

със непресторена възхита.

А капките са дъжд - тъга,

валяла нежно от очите.

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??