Картина

25 dic 2014, 16:15

Poesía » Del paisaje

373 0 0

Намръщени, титаните в червено

запалиха над хълма хоризонта.

Вещаеха на свода те промени

с проява на величие в природата.

След тях небето бурно се загърна

във сивия си тежък ямурлук

и залезът безмълвно се превърна

във властна нощ, наложена с юмрук.

И самo във града кат призрак бледен

проблясваха изкуствените фарове,

остатъците от живот последен

по къщите, колите и по баровете.

Луната спеше във легло от бури,

загърната в юрган от облак сив,

което вятърът си в опит да разтури

се мяташе над хълма като див.

Пропита от природната картина

и впила в хоризонта жаден взор,

аз имах не една и две причини

да сторя чест на земния простор.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.