Туй, що тамо властваше и грозно, и грациозно царствуваше,
Бе глас на един лешояд, що денем и нощем бодуваше
В катедралата от кости издигната
И в нея - жена на бесило вдигната...
Тя пееше смъртний хор во тези,
Що ний не познаваме,
Никой не познаваше...
Тя пее,
Тя пее,
И лешоядът сякаш изяждаше й гласът, що с ехо тъмно се вее!
Прегракнал глас, който дУша жива омъртвяваше...
Ах, лешоядът над нея мъжествено властваше... ...