voda (Елица Ангелова)
582 14033
28 may 2008, 6:13  

Пепел от kатинари 

  Poesía » De amor
774 0 19

 

Зад девет катинара се заключих

и хвърлих ключовете през прозореца.

Не чаках вече нещо да се случи,

в самотност и със себе си заспорих.

 

Стопяваха се дните ми пленени –

на педя от пожарите на Ада.

Избяга в най-далечната вселена

последната ми неживяна радост.

 

А нощите тежаха от въпроси,

които като огнени камшици

се впиваха в горещия ми мозък...

(И как ли всичко издържа, душице?)

 

Но ето, някой мина под прозореца,

погледна ме, усмихна се, остана...

В сърцето ми навлязоха просторите

и катинарите на пепел станаха.

 

 


 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??