voda (Елица Ангелова)
582 14033
28.05.2008 г., 6:13 ч.  

Пепел от kатинари 

  Поезия » Любовна
773 0 19

 

Зад девет катинара се заключих

и хвърлих ключовете през прозореца.

Не чаках вече нещо да се случи,

в самотност и със себе си заспорих.

 

Стопяваха се дните ми пленени –

на педя от пожарите на Ада.

Избяга в най-далечната вселена

последната ми неживяна радост.

 

А нощите тежаха от въпроси,

които като огнени камшици

се впиваха в горещия ми мозък...

(И как ли всичко издържа, душице?)

 

Но ето, някой мина под прозореца,

погледна ме, усмихна се, остана...

В сърцето ми навлязоха просторите

и катинарите на пепел станаха.

 

 


 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??