Обхваща ме понякога онази стара паника,
че пак те няма тук, а си наоколо,
че отново станало е 'Някога'.
И както някога изгубила съм се безпомощно.
Ръцете ми започват да се изпотяват.
И гърлото ми дращи като преди буря.
Не мога даже да си го представя...
че някога била съм част от друг,
ти бил си с друга -
и мене ти не си целувал.
Замислям се за времето, в което
не виждах в теб това, което днес прозира.
А моите очи пред тебе светят
и отражение във лицето ти намират.
Това, което сме сега, е много.
Изгубих ценно време да се крия.
Аз можех преди Всичко да те срещна.
Ти можеше преди да рухне Всичко да ме видиш.
Да , няма други като Мен и Теб.
И като „Нас". И като „Ние".
© Елица Златанова Todos los derechos reservados