Обхваща ме понякога онази стара паника,

че пак те няма тук, а си наоколо,

че отново станало е 'Някога'.

И както някога изгубила съм се  безпомощно.

Ръцете ми започват да се изпотяват.

И гърлото ми дращи като преди буря.

Не мога даже да си го представя...

че някога била съм част от друг,

ти бил си с друга -

и мене ти не си целувал.

Замислям се за времето, в което

не виждах в теб това, което днес прозира.

А моите очи пред тебе светят

и отражение във лицето ти намират.

Това, което сме сега, е много.

Изгубих ценно време да се крия.

Аз можех преди Всичко да те срещна.

Ти можеше преди да рухне Всичко да ме видиш.

Да , няма други като Мен и Теб.

И като „Нас". И като „Ние".