Като по навик

sweet_rapture (Теодора)
10 7

4 jun 2007, 8:43

Poesía

792 0 2

Като по навик

До леглото ми пак идваш и пак плахо ме галиш,

докосваш ме нежно, заспалата страст да запалиш,

прошепваш ми тихо как само с мен да си искаш,

усмихваш се вяло и в свойта гръд ме притискаш.

И така двамата сгушени, без да знаем как, нито защо,

сме останали заедно, далече дори и от времето,

далече от всичко и всички, даже от наш`те мечти,

избягали нейде из вечното, за да останем сами.

Но изведнъж стискаш ме силно, да се отскубна не мога.

Подивял пак от ярост, а може би от тревога,

искаш пак мен да прегръщаш, в косите ми лице да заровиш,

искаш пак мен да обичаш, но скоро май няма да можеш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lips_of_angels (Ем)

2008-01-19T00:16:54+02:00

страхотно!много ми хареса!браво!
Mushroomhead (Изтрий Ме )

2007-11-01T22:35:45+02:00

Любовта може да спре времето, Но и времето може да спре любовта