Като пране на простира,
съдбите наши висят.
И там са ни дните,
сивите, цветните, черните.
А къде са ни белите?
Нима от тях само
сив спомен остана?
И до кога ще я пазим
таз сивост препрана!?
Като пране на простира,
съдбите наши висят...
От вятърът гонени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse