12 dic 2008, 20:33

Като слънце и луна 

  Poesía » De amor
632 0 1

Като слънце и луна

 

Звездите светят още на небето,

но луната тъжна си отива.

Защото сунтринта дошла е вече

и слънцето над хоризонта идва.

 

И то сега е тъй нещастно,

защото само цял ден стои.

А вечер отново сменя го луната,

за да свети и блести.

 

Двамата се тъй обичат,

но съдбата тях ги раздели.

И ние като тях сме с тебе -

орисани да бъдеме сами.

© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??