Като слънце и луна
Звездите светят още на небето,
но луната тъжна си отива.
Защото сунтринта дошла е вече
и слънцето над хоризонта идва.
И то сега е тъй нещастно,
защото само цял ден стои.
А вечер отново сменя го луната,
за да свети и блести.
Двамата се тъй обичат,
но съдбата тях ги раздели.
И ние като тях сме с тебе -
орисани да бъдеме сами.
© Маринела Георгиева Всички права запазени