Като съдба

30 oct 2022, 19:29

Poesía

160 0 0

Космическа мисловност, тежка,

в материйка от разум жежка...

Пулсира мълнията-мисъл

като съдба над нас надвиснала...

И щръкнали гръмоотводи

удържат токове свръхдемонни.

И биологични сводове

пропуква гръмопопадение...

И тишина академична

пропада след космична схватка...

Пощада за духа-трагична,

стотонна, пи-мезонно кратка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.