Като съдба

30.10.2022 г., 19:29 ч.

Поезия

228 0 0

Космическа мисловност, тежка,
в материйка от разум жежка...
Пулсира мълнията-мисъл
като съдба над нас надвиснала...
И щръкнали гръмоотводи
удържат токове свръхдемонни.
И биологични сводове
пропуква гръмопопадение...
И тишина академична
пропада след космична схватка...
Пощада за духа-трагична,
стотонна, пи-мезонно кратка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като съдба

Искате да прочетете повече?

Предложения