aap (Ангел)
929 3610
18 jun 2017, 4:14

Като всички за всички 

  Poesía
469 0 8

Мериш себе си с аршина...

На човек от ранг висок.

Мислиш себе си за истински вълшебник...

Но забравяш че и ти си обикновен човек.

Надигаш се, и перчиш... Без покритие!!!

Навиваш се че си добър човек,

но всъщност си измамник...Да такъв си.

Защото най-вече себе си премамваш...

Предаваш се, отстъпваш от своят мироглед.

Защо се сърдиш? Кажи... !? На себе си

защо си бесен? Дали ти писна ми кажи

или просто ти се умори...?

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Влади радвам се че намина приятелю!До нови!!!
  • Благодаря ви приятели за топлите коментари!Марги,Гавраиле,Веси,Влади ,Мариане ,Пепи до нови!!!☺
  • Добре казано, Аар!
  • Луд умора няма, Ангеле! Прав си, че човек не трябва да отстъпва от правилната позиция, а трябва да я защитава! Поздрави!
  • Добре си ги "нарисувал", Ачо. Тези хора не спират и не се уморяват, докато нещо или някой не ги върне в реалността.
  • Замисляш, Ачо. Хареса ми!
  • Може би защото човек е винаги неудоволетворен и иска да надскочи себе си.
  • Премислила съм го това. Темата ти е добра. А и стихът си струва!Не! Не се предавам! През бързеите плувам! Браво !
Propuestas
: ??:??