Kantonimed (Антон Кънчев)
23 18
10 dic 2007, 22:18

Като за Първи път 

  Poesía » De amor
792 0 3
Един миг в трепет се превръща,
оставям моят извор да тече,
ние пак ще се прегръщаме,
а ти ще бъдеш нужният човек.

От ден до пладне има корист,
за времето, в което сме сами,
Аз се питам, денят ми отговори -
вечерта, че с теб ще продължим.

И кой сега намира сили да опише
тази силна топлина, в която и
годините - изстинали за истината,
че любимата - не е сама.


... в която сцената на щастието
ме дари с неповторимата жена!

© Антон Кънчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??