Kantonimed (Антон Кънчев)
23 18
10.12.2007 г., 22:18 ч.

Като за Първи път 

  Поезия » Любовна
793 0 3
Един миг в трепет се превръща,
оставям моят извор да тече,
ние пак ще се прегръщаме,
а ти ще бъдеш нужният човек.

От ден до пладне има корист,
за времето, в което сме сами,
Аз се питам, денят ми отговори -
вечерта, че с теб ще продължим.

И кой сега намира сили да опише
тази силна топлина, в която и
годините - изстинали за истината,
че любимата - не е сама.


... в която сцената на щастието
ме дари с неповторимата жена!

© Антон Кънчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??