Като златна корона усмихва се слънцето,
над дръвчето облечено в бяла премяна
и разпръсва лъчите си сънено...
издигайки се над хребета царствено.
То целуна и мен, позлати ме...
засиях, като влюбено малко момиче.
Във очите ми вля от лъчите си,
по снагата ми затанцува с искрите.
Думи топли прошепна ми тихичко.
Поздрави ме с най-светлата песен.
Докосна мечтите ми много нежно...
после звънко се сля във деня ми.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Хубаво е,Жени!