12.03.2007 г., 10:14 ч.

Като златна корона... 

  Поезия
734 0 10

Като златна корона усмихва се слънцето,
над дръвчето облечено в бяла премяна
и разпръсва лъчите си сънено...
издигайки се над хребета царствено.

То целуна и мен, позлати ме...
засиях, като влюбено малко момиче.
Във очите ми вля от лъчите си,
по снагата ми затанцува с искрите.

Думи топли прошепна ми тихичко.
Поздрави ме с най-светлата песен.
Докосна мечтите ми много нежно... 
после звънко се сля във деня ми.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??