7 ago 2005, 14:04

Кавгата на чашите 

  Poesía
1305 0 8
Кавгата на чашите
-Край вече с моето търпение!-
ядосано каза кафената чаша..
-Докога с мен това унижение,
с парцал да ме бърше леля ви Саша!
Тя се фръцна, устни намуси
и гордо вдигна облаче пара.
-Без мен не може дори да закуси,
а още ме мие с кърпата стара!
-Хайде стига!Недей се мръщи!-
сопна й се чашата за вино.-
Добре знаеш правилата вкъщи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??