7.08.2005 г., 14:04 ч.

Кавгата на чашите 

  Поезия
1308 0 8
Кавгата на чашите
-Край вече с моето търпение!-
ядосано каза кафената чаша..
-Докога с мен това унижение,
с парцал да ме бърше леля ви Саша!
Тя се фръцна, устни намуси
и гордо вдигна облаче пара.
-Без мен не може дори да закуси,
а още ме мие с кърпата стара!
-Хайде стига!Недей се мръщи!-
сопна й се чашата за вино.-
Добре знаеш правилата вкъщи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
: ??:??