А свилата от кожата ми бавно ли я свлече?
Потъна със останките от същността ми гордостта.
Не ме е срам да си призная - Казанова ме отвлече,
но разликата във сценария ни този път е любовта!
Ами очите ми как блеснаха - като небесен огън?
Безмълвен вглеждаше се в тях, като в дъга…
Отнемаше ми бавно всеки нежен корен,
за да усетя с цветовете си копнежа по страстта!
Накрая само спомените ме отвличаха -
красивите откъслеци от стария ми свят…
Болезнена любов, аз мисля, се наричаха -
ах, тон мой влюбен, истинен, недоизпят!