Клоунски костюм

18 ene 2008, 14:06

Poesía

1110 0 2

Клоунски костюм

Всяка сутрин се събуждаш

и стария костюм обличаш...

Клоунските дрехи и маската щастлива,

а в душата си безутешна плачеш,

тъжна, уморена и безкрайно сама...

Всяка сутрин се събуждаш,

поредната частица от себе си загубила... Отричаш?

Да, но душата ти все по-слаба става,

клоунския костюм - по-шарен... Мълчиш?

Да... маската е все по-усмихната...

Всяка сутрин се събуждаш,

изправяш бавно глава и трагваш...

А на лицето ти, вместо сълзите,

хората виждат щастливи усмивки

и завистта в очите им блести... Нали?...

Всяка сутрин се събуждаш

и дните, все така тичайки, вървят...

Но помни! Някой ден ще се събудиш,

а душата ти завинаги загубена ще е... Ах, живот!

От клоунския костюм неусетно заменен ще си...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-25T07:43:53+02:00

...Ах...живот...!
от клоунски костюм неусетно заменен ще си...
Уви...толкова си права! прекрасен стих!
с обич,Диана.
ВТ (Вили Тодоров)

2008-01-18T22:06:22+02:00

Децата много се радват на Канио, Арлекин, Пиеро... Но възрастните знаят, че техният живот е пълен с болка и се смеят през сълзи...