Клоунът Христос

18 nov 2015, 23:16 2015-11-19T00:17:18+02:00

Poesía » Otra

387 0 3

Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.

От портата на лъвовете тръгнахме.
Тогава бях силен, ти още спяща.
Гърбът ми не те чувстваше,
по пътя „Виа Долороса“.

Цъфтеше и се разлистваше красива,
аз бях клоун по пътя си сам.
Тежиш ми вече. Да ти призная,
отдавна трябваше Бог да съм.

Или поне мъртъв,

не и Ахасфер.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tilenus (Станислав Русев)

2015-11-21T00:18:10+02:00

Благодаря Ти за подкрепата Николов. Благодаря и на всички гласували.
Приятен край на седмицата Ви желая. Благодаря и на нехаресалите, за труда че ме прочетоха.
Helz (Александър Николов)

2015-11-19T23:54:28+02:00

стихотворението е страхотно

показва че човекът, който го е написал е ерудиран и широко скроен и в никакъв случай посредствен

не сме ли клоуни и самите ние, когато издигаме идоли от дърво и ги сравняваме с Христос
Tilenus (Станислав Русев)

2015-11-19T23:30:11+02:00

Благодаря, че прочетохте. Аз съм вярващ и върл ортодокс. Просто съм по- широко скроен. Извинявам Ви се за написаното, но съжалявам, че не сте като мен. Осмивах себе си...