Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.
От портата на лъвовете тръгнахме.
Тогава бях силен, ти още спяща.
Гърбът ми не те чувстваше,
по пътя „Виа Долороса“.
Цъфтеше и се разлистваше красива,
аз бях клоун по пътя си сам.
Тежиш ми вече. Да ти призная,
отдавна трябваше Бог да съм.
Или поне мъртъв,
не и Ахасфер.
© Станислав Русев Всички права запазени
Приятен край на седмицата Ви желая. Благодаря и на нехаресалите, за труда че ме прочетоха.