18.11.2015 г., 23:16 ч.  

Клоунът Христос 

  Поезия » Друга
400 0 3

 

 

 

 

Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.

От портата на лъвовете тръгнахме.
Тогава бях силен, ти още спяща.
Гърбът ми не те чувстваше,
по пътя „Виа Долороса“.

 

Цъфтеше и се разлистваше красива,
аз бях клоун по пътя си сам.
Тежиш ми вече. Да ти призная,
отдавна трябваше Бог да съм.

Или поне мъртъв,

не и Ахасфер.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ти за подкрепата Николов. Благодаря и на всички гласували.
    Приятен край на седмицата Ви желая. Благодаря и на нехаресалите, за труда че ме прочетоха.
  • стихотворението е страхотно

    показва че човекът, който го е написал е ерудиран и широко скроен и в никакъв случай посредствен

    не сме ли клоуни и самите ние, когато издигаме идоли от дърво и ги сравняваме с Христос
  • Благодаря, че прочетохте. Аз съм вярващ и върл ортодокс. Просто съм по- широко скроен. Извинявам Ви се за написаното, но съжалявам, че не сте като мен. Осмивах себе си...
Предложения
: ??:??