pns_dance (Никола Петков)
2 3
10 dic 2011, 1:36

Ключето 

  Poesía
1081 0 1

Едно малко сърчице съм аз,

обвито в ледена обвивка.

Сърце без поглед и без глас,

чакащо горещата завивка.

 

Съдиш ме, че съм така,

но съдиш твое дело.

Ключето от моята врата

твоето сърце ми го е взело,

 

а не влизаш вътре

и на други забрани,

но провери ме утре

още дишам ли.

 

Последни думи ти четеш.

Последно искам теб да видя.

Поне веднъж да разбереш,

че ме убиваш.

 

Ще ме видиш замразен,

с очакващи очи.

Ще помниш този ден,

в който ме уби.

 

Очите ми ще гледат

през чуждите очи.

И когато устни заговорят,

моя глас ще чуваш ти.

 

А моите сълзи?

Ти ще ги изплачеш.

Болка причини

и ти ще я изпатиш.

 

Не е наказание,

трябва да го разбереш.

Моето желание

просто е да спреш.

 

Да спреш пред входните врати,

в които каниш се да влезеш

и ключето ми да задържиш,

вместо другото да вземеш.

 

Само аз ще съм убит,

останалите ще живеят.

Поне да знам, че съм спасил

някой от злодея!

 

© Никола Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз бях тук,
    живях и обичах,
    В любов от тебе се обличах,
    вятъра зя тебе спирах и слънцето покривах.

    Живота с теб докрай вече ми е забранен,
    минало съм вече и доказа.
    Друг да обичам за мене си е ад,
    като стара къща изгорях.

    Дали са ти дали, от горе са ти дали,
    но не любов за мен.
    Показах ти къде и как мечтая,
    но ти отрече се от мен.

    Как да сложа края,
    като в тебе съм жлюбен.
    Като вечен пламък ще горя
    и тебе няма да забравя.

    Сърцето ми е твое,
    живота ми държиш.
    От смърта ме ти делиш.
    запомни Аз бях тук
Propuestas
: ??:??