Ключето
Едно малко сърчице съм аз,
обвито в ледена обвивка.
Сърце без поглед и без глас,
чакащо горещата завивка.
Съдиш ме, че съм така,
но съдиш твое дело.
Ключето от моята врата
твоето сърце ми го е взело,
а не влизаш вътре
и на други забрани,
но провери ме утре
още дишам ли.
Последни думи ти четеш.
Последно искам теб да видя.
Поне веднъж да разбереш,
че ме убиваш.
Ще ме видиш замразен,
с очакващи очи.
Ще помниш този ден,
в който ме уби.
Очите ми ще гледат
през чуждите очи.
И когато устни заговорят,
моя глас ще чуваш ти.
А моите сълзи?
Ти ще ги изплачеш.
Болка причини
и ти ще я изпатиш.
Не е наказание,
трябва да го разбереш.
Моето желание
просто е да спреш.
Да спреш пред входните врати,
в които каниш се да влезеш
и ключето ми да задържиш,
вместо другото да вземеш.
Само аз ще съм убит,
останалите ще живеят.
Поне да знам, че съм спасил
някой от злодея!
© Никола Петков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
живях и обичах,
В любов от тебе се обличах,
вятъра зя тебе спирах и слънцето покривах.
Живота с теб докрай вече ми е забранен,
минало съм вече и доказа.
Друг да обичам за мене си е ад,
като стара къща изгорях.
Дали са ти дали, от горе са ти дали,
но не любов за мен.
Показах ти къде и как мечтая,
но ти отрече се от мен.
Как да сложа края,
като в тебе съм жлюбен.
Като вечен пламък ще горя
и тебе няма да забравя.
Сърцето ми е твое,
живота ми държиш.
От смърта ме ти делиш.
запомни Аз бях тук