Ах, къде изгубих ключа
за моето сърце?
И как да го отключа сега,
когато го иска едно момче?
Беше в моите ръце
всяка нощ и всеки ден.
Ключът за моето сърце
носих го винаги с мен.
След първата любов заключих сърцето,
но още помня момчето -
с усмивка дето ме плени,
а говореше само лъжи...
Дълго време моето сърце
бе разделено на две.
Любовта жестоко го рани
и заключих аз неговите врати.
Никого не допуснах
близо край мен да стои.
Много шансове пропуснах -
доверие трудно се гради.
Но съдбата реши да ме срещне
с приятелка добра.
В началото не беше лесно,
а после обикнах я като сестра.
Сърцето си за нея отключих
и малко по малко да я обичам се научих.
Винаги заедно бяхме двете,
а ключа държах го в ръцете.
Но съдбата друго реши,
когато щастлива ме видя.
Със сестричката тя ме раздели -
отново сърцето заплака с тъга.
Не исках, но се наложи
вратите пак да заключа.
Една мисъл постоянно ме тревожи -
отиват си всички, които обичам.
Попаднах в плен на самотата,
радостта в миналото оставих.
Може би това иска съдбата -
какво е любов вече забравих.
Но появи се едно момче,
а аз не знам къде е ключът за моето сърце.
По житейския път го изгубих
и повече не се влюбих.
© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados
е в гащите на не едно момче
ще намери ключалката, ще излекува самотата
ах, колко скучна е понякога съдбата...