Ах, къде изгубих ключа

за моето сърце?

И как да го отключа сега,

когато го иска едно момче?

Беше в моите ръце

всяка нощ и всеки ден.

Ключът за моето сърце

носих го винаги с мен.

След първата любов заключих сърцето,

но още помня момчето -

с усмивка дето ме плени,

а говореше само лъжи...

Дълго време моето сърце

бе разделено на две.

Любовта жестоко го рани

и заключих аз неговите врати.

Никого не допуснах

близо край мен да стои.

Много шансове пропуснах -

доверие трудно се гради.

Но съдбата реши да ме срещне

с приятелка добра.

В началото не беше лесно,

а после обикнах я като сестра.

Сърцето си за нея отключих

и малко по малко да я обичам се научих.

Винаги заедно бяхме двете,

а ключа държах го в ръцете.

Но съдбата друго реши,

когато щастлива ме видя.

Със сестричката тя ме раздели -

отново сърцето заплака с тъга.

Не исках, но се наложи

вратите пак да заключа.

Една мисъл постоянно ме тревожи -

отиват си всички, които обичам.

Попаднах в плен на самотата,

радостта в миналото оставих.

Може би това иска съдбата -

какво е любов вече забравих.

Но появи се едно момче,

а аз не знам къде е ключът за моето сърце.

По житейския път го изгубих

и повече не се влюбих.