Когато...

12 jun 2018, 17:18

Poesía

283 1 3

на Д.М.

Когато стана на 62,

едва ли ще копнея да ме искаш.

Ще имам пак ръце и рамене,

ала душата ти ще ми е близка.

Ще питам сутрин: "Чай или кафе?"

Ще те поглеждам с колеблива нежност,

а времето минути ще кълве

във своята безкрайна неизбежност.

Ще пада погледът ми в твоя,знам.

Ще търся в теб настóйчиво и тихо

един отдавна потушаван плам,

та да допиша късните си стихове.

А нощем, в някакъв незнаен час,

кръвта ми ще е черна като вино.

Луната ще бродира върху нас

пътеките на своята невинност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Елиза13 (Мария)

2018-06-12T21:12:51+03:00

Нина,прекрасно е! Много красиво и истинско!Поздравления!
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2018-06-12T19:21:07+03:00

И на 62 е хубаво да те искат... защо не да има копнежи. Няма старост за любовта...
генек (Георги Коновски)

2018-06-12T17:36:22+03:00

Не сме за изхвърляне... не толкова младите. /Щях да кажа - старите/
Хубаво е...