laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
12.06.2018 г., 17:18 ч.

Когато... 

  Поезия
297 1 3

                  на Д.М.

 

Когато стана на 62,

едва ли ще копнея да ме искаш.

Ще имам пак ръце и рамене,

ала душата ти ще ми е близка.

 

Ще питам сутрин: "Чай или кафе?"

Ще те поглеждам с колеблива нежност,

а времето минути ще кълве

във своята безкрайна неизбежност.

 

Ще пада погледът ми в твоя,знам.

Ще търся в теб настóйчиво и тихо

един отдавна потушаван плам,

та да допиша късните си стихове.

 

А нощем, в някакъв незнаен час,

кръвта ми ще е черна като вино.

Луната ще бродира върху нас

пътеките на своята невинност.

 

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нина,прекрасно е! Много красиво и истинско!Поздравления!
  • И на 62 е хубаво да те искат... защо не да има копнежи. Няма старост за любовта...
  • Не сме за изхвърляне... не толкова младите. /Щях да кажа - старите/
    Хубаво е...
Предложения
: ??:??