Една жена при друг отива,

когато вечер сама заспива.

Когато болката в сърцето,

за миг дори не спира.

Когато любовта е с вкус

на горчиво вино.

Когато  в душата

пролетта е люта  зима.

Любов при друг намира,

когато първата  умира.

Когато в прегръдките му,

чувства се щастлива.

Когато сърце любящо,

дава и отново сила.

Всяка нежна ласка,

топли сърцето наранено,

и прави я посвоему щастлива.

Когато вечер изморена,

усеща обич с дъх на бяло вино

 и пролет, тъй красива.

Обичана и оценена,

тя отново е щастлива.