Една жена при друг отива,
когато вечер сама заспива.
Когато болката в сърцето,
за миг дори не спира.
Когато любовта е с вкус
на горчиво вино.
Когато в душата
пролетта е люта зима.
Любов при друг намира,
когато първата умира.
Когато в прегръдките му,
чувства се щастлива.
Когато сърце любящо,
дава и отново сила.
Всяка нежна ласка,
топли сърцето наранено,
и прави я посвоему щастлива.
Когато вечер изморена,
усеща обич с дъх на бяло вино
и пролет, тъй красива.
Обичана и оценена,
тя отново е щастлива.
© С. П. Всички права запазени